2012-та е последната ни кризисна година

Центърът за икономическо развитие представи новия си доклад за икономиката на България и прогнозата си за 2012 година.

Според Георги Прохаски забавянето на икономическия растеж в началото на годината ще бъде краткосрочно и ще бъде преодоляно през второто и най-вече през третото и четвъртото тримесечие.

Икономиката ще завърши 2012 година с положителен икономически растеж около 1%, прогнозира той. Инфлацията за 2012 г. няма да надхвърли 2,5%. Заетостта до края на годината ще продължи да намалява, но от лятото на 2013 година ще започне увеличаване, прогнозира ЦИР. Нивото на безработицата според очакванията на Прохаски ще се запази поне до лятото на следващата година. Може да се очаква леко намаление през лятото на тази година, но през зимата отново повишение.

Очакванията за износа е да отбележи положителен ръст с около 10% в сравнение с 2011 година. Най-сериозният проблем в икономиката е сериозното изоставане на инвестициите.

Според Прохаски в края на тази година може да се очаква зануляване на спада и през 2013 година да започне лек растеж на инвестициите.

Прохаски е категоричен, че срокът, в който икономиката ще достигне предкризисните си нива, ще настъпи 2013 година.

Сериозно разместване на администрацията би довело до повече разходи и негативи, отколкото до ползи, смята още шефът на Центъра за икономическо развитие. Според него би могло да се мисли за базиране в други градове на отделни агенции, чиято дейност е свързана с тях.

По мнението на Прохаски идеята за разместването на администрацията не трябва да се отрича изцяло, но трябва да се борави внимателно с много сериозен анализ на плюсовете и минусите във всеки конкретен случай.

Той съобщи, че Центърът за икономическо развитие започва работа по нов проект за дистанционна работа и каза, че вижда възможности за ефективно съчетаване на дистанционната работа с идеята за разместване на администрацията. Това още не е обсъждано с правителството, тъй като проектът сега стартира. Той е в сътрудничество на центъра със социалното министерство и партньори от Естония. В рамките на проекта ще бъдат идентифицирани секторите, където е подходящо да има дистанционна работа.

Гленика Джелелепова - координатор на проекта, изтъкна, че в 2010 година е сключено доброволно споразумение между работодатели и синдикати за въвеждане на дистанционна работа и нормативната база за това е уредена едва в края на миналата година с промяна в кодекса на труда. Въпреки това обаче за българската практика дистанционната работа или така наречения телеуъркинг все още е нещо ново.

Чрез проекта с помощта на работодателите ще бъдат проведени изследвания и набрани данни за потребностите и възможностите на бизнеса за въвеждане на такива форми на заетост.