2010 г. - бум на ипотечните кредити

Основната активност по отношение на кредитирането през годината беше в посока на ипотечно кредитиране, отчете Тихомир Тошев, директор на "Кредит център". Причините са свързани с намалението на цените на недвижимите имоти и с това, че този тип кредити се смятат по-ниско рискови, тъй като са обезпечени с недвижим имот.

Затова при тях видяхме най-силното понижение на лихвите от всички други кредитни продукти. Това мотивира част от хората, които имат нужда да си закупят жилище, да се върнат на пазара и да направят такава покупка с кредит. При потребителското кредитиране видяхме умерен интерес, като цяло по-сериозно намаляване на интереса, отколкото преди кризата. При потребителското кредитиране доста се намали и размерът на кредита, който се търси. Хората, които прибягваха до тегленето на потребителски кредит, по-често избираха малка сума, която да не натоварва бюджета им. За фирменото кредитиране също можем да кажем, че като цяло годината не беше много активна, по-голяма част от фирмите предпочитаха да не предприемат такива стъпки допълнителна задлъжнялост в несигурен и кризисен пазар, каза Тошев.

Очаква се следващата година отново да премине под знака на ипотечното кредитиране. В тази посока пак ще виждаме и най-голямо разнообразие от нови продукти, и най-голяма активност от страна на клиентите като търсене.

Надявам се, ако продължим да виждаме тези сигнали, че кризата е свършила и излизаме от нея, да видим и по-ниски лихви, каза директорът на "Кредит център".

Междувременно от БНБ отчетоха, че през ноември почти не се е изменил кредитният портфейл на банките, а влошаването му отново се забавя.

С едва 0.3% (155.5 млн.лв.) са се увеличили заемите за фирми, домакинства, жилищни и други спрямо октомври. Така продължава замръзналата кредитна активност в сектора, като размерът на общия портфейл достига 50.62 млрд. лв. Общият размер на заемите без отпуснатите през месеца овърдрафти е 39.63 млрд. лв., което на месечна база е ръст от 0.02%.

На годишна база потребителските кредити продължават да спадат с 3.44% , въпреки че на месечна база има ръст с 0.09% до общо 7.6 млрд. лв. Жилищните растат с 0.68% спрямо октомври до 8.67 млрд. лв., а тези за бизнеса - с 0.35% до 31.6 млрд. лв.

Наред с поредното минимално увеличение на кредитния портфейл темпът, с който той се влошава, също се забавя, след като през октомври беше по-голям от отчетените изменения от юли насам. През месеца лошите и преструктурирани кредити са се увеличили с 159.8 млн. лв. (2.3%) спрямо 387.5 млн. лв. (5.9%) през октомври. Година по-рано нарастването на месечна база беше с 12.08%.

Така към края на ноември обемът им вече е 7.11 млрд. лв., а делът им в заемния портфейл за фирми и граждани (без овърдрафти) достига 17.95%, спрямо 17.55% (6.95 млрд. лв.) към октомври. Според банкери влошаването на портфейла ще продължи поне до средата на 2011 г.

В групата на лошите и преструктурирани кредити влизат всички, които са с влошено качество - с просрочие в обслужването над 90 и над 180 дни, както и тези с променени условия с цел по-добро обслужване.

От централната банка посочват, че този тип данни не показват обема и дела на заемите с просрочия, нито размера на необслужваните над 90 дни. Такава информация има в тримесечните данни, които БНБ публикува. За третото тримесечие на годината те показаха, че делът на необслужваните кредити е 10.61%. Данните за последното тримесечие на 2010 г. предстои да бъдат публикувани в края на януари.