Парадокс е, че въпреки кризата нашенецът не се е отказал от цигарите и ресторантите, проблемът - замразихме инвестициите в строежи

ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ

От втората половина на 2008 г. българската икономика започна да чувства неудобства и през първото тримесечие на 2009 г. вече имаше налице отрицателни темпове на икономически растеж. Очаква се в окончателните анализи за края на 2009 г. негативният темп на прираст на брутния вътрешен продукт /БВП/ да е около 5%.

БАНКОВАТА СИСЕМА

До 1997 г. тя бе почти парализирана, не смееше да отпуска кредити, страхът бе прекалено голям. След пълната приватизация на банковия сектор през 2003 г., когато той започна да се води от нов мениджмънт и се прецени, че у нас перспективата за правене на пари е много добра, последва интензивно кредитиране на икономиката. В определен момент това кредитиране като темпове достигна прекалено високи равнища около 50% скок в сравнение със същите месеци на предходната година. Така през 2005-2006 г. на преден план излезе въпросът за риска от продължаващото интензивно кредитиране. Така през 2006 г. БНБ затегна режима на задължителните минимални резерви на банките и темповете на отпускане на кредити паднаха с 25%, каквато бе и целта на операцията. Но това бе рестрикция, наложена за кратко, след което бе отменена и темповете отново тръгнаха нагоре. Положението стана почти неудърживо, като се стигна до ръст на кредитирането от 60% спрямо предходната 2005 г., при условие че в същото време БВП нарастваше само с 6%. БНБ пак се намеси, но резултатите не бяха като през 2006 г., едва в началото на 2009 г. се получи задържане на темповете, което се отрази на инвестициите. Същата бе картината и при кредитите на обикновените домакинства и нетърговските организации. Сега те трябва да се върнат в рамките на 25-30% годишно, което са приемливи темпове. Но това предстои да стане.

ПРЕКИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

са един много болезнен проблем за българската икономика. Те се активизираха изключително много след 2006 г. и особено след 1 януари 2007 г., когато България стана член на ЕС. Само за трите години 2006, 2007 и 2008 у нас са постъпили над 20 млрд. евро инвестиции, а за всичките 15 години на прехода - от 1991 до 2005 г., чуждите инвестиции у нас се оценяват само на около 13 млрд. евро. Този бум разглези нашата икономика, адаптирахме се бързо към работа в такъв режим, но за съжаление този приток на пари не бе насочен към производителната част на икономиката, а към бизнес услуги, строителство. Разви се манията, че строителството вечно ще носи печалба, и тази мания се споделяше както от производителите, така и от потребителите, поради което и цените на недвижимата собственост растяха неудържимо нагоре. Във въздуха витаеше това чувство, че тези цени никога няма да спрат да растат, всъщност видяхме, че е възможно тъкмо обратното. През 2009 г. вече имаме чувствителен спад на чуждите инвестиции и окончателните прогнози сочат, че те ще са около 3 млрд. евро, при положение че за 2008 г. са били 6 млрд. евро.

РЯЗКО НАМАЛЯ ПРИТОКЪТ НА ЧУЖДИ КАПИТАЛИ ПРЕЗ 2009 г.

Една от причините е, че се нарушиха регулярните финансово-кредитни отношения на България с ЕС. ЕС прецени, че у нас равнището на корупция е особено високо и че средствата, които се отделят за подпомагане на българската икономика, не отиват по предназначение, поради което се отдръпна от подпомагане на икономиката ни със забележката: “Оправете се, тогава ще се върнем!”. Това подейства и на чуждестранните инвеститори, защото парите, които влагат, са предназначени да работят през следващите 10-15 години и искат да имат яснота за условията през този период. В такива моменти инвеститорите се придържат към стадно поведение и гледат какво правят тези, които знаят какво става, в случая ЕС.

ПРОМИШЛЕНОСТТА

Има задържане на темповете, спад на продажбите и очакване за връщане на позитивен растеж в перспектива. Според последната информация от септември 2009 г., отнесена към същия месец на 2008 г., спадът на продажбите по отрасли е с около 20%. Вижда се, че всяка покупка на предмети за по-дълготрайна употреба се задържа, каквито са автомобилите например. В същото време отраслите, които са обърнати към по-краткотрайното потребление, като например тютюнопотреблението, пък бележат прираст с почти 40%, т.е. независимо от кризата и главоболията, българинът продължава да си пуши, може би и като компенсация на проблемите. Индексът на строителната продукция бележи много сериозен спад с около 40% спрямо предходни години. Резултатът е следствие от непремерената интензификация в сектора, включително и с различни капитали с неясен произход. Битуваше мисленето, че инвестициите в строителството са винаги доходоносни, по същата логика започна да расте търсенето на строителни продукти, стана нещо като “Дай, дай, дай!” и изведнъж - “А!”.

ЦЕНИТЕ

Има съживяване на международните пазари, така че цените на произведената продукция тръгнаха леко нагоре, което е окуражително. Що се отнася до цените на хранителните стоки, през втората половина на 2008 г. те скочиха с около 20%. Сега има задържане или спад надолу, докато в същото време цените на общественото хранене и на услугите продължават да са относително високи, което е парадокс. Явно обяснението на парадокса е, че българите по отношение на удоволствията, като пушене и ресторанти, не сме склонни да се ограничаваме кой знае колко, независимо че има криза. И тук идва и труднообяснимият феномен на реалния доход на домакинствата. Въпреки кризата има задържане на доходите, а не спад. БВП спада, а доходите се задържат, очевидно нещата се преливат от т.нар. нерегламентирани доходи. Ако доходите бяха тръгнали надолу, както стана през 1996-1997 г., никой не можеше да спре населението да излезе на улицата, но както виждате, сега няма такова сериозно социално напрежение. Вярно е, има недоволство на определени браншови организации, но всичко е по-скоро “буря в чаша вода”.

ПРОБЛЕМЪТ Е В СЪСТОЯНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС,

а инвестициите са в основата на икономическия растеж. Нашата икономика има нужда от генерално обновление и прецизиране на начините на използване на инвестициите. Парите трябва да се насочват към сфери, в които няма да бъдат замразени, а ще се възпроизвеждат. Защото, ако например си построите накакъв хубав палат на някое хубаво тепе с прекрасен изглед, за който хвърлите 15-20 млн. лв. или евро, това ще увеличи БВП за годината, но ще си остане там. Но ако тези пари са хвърлени в производство на телевизори например, в следващите години инвестицията ще се възпроизвежда. А досега състоянието у нас бе такова, че имаме замразяване на инвестициите в строежи.

СТАБИЛНОСТ НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА - ВАЛУТЕН РЕЗЕРВ

Златните валутни резерви в условията на паричен съвет са един от основните индикатори за това, което става в икономиката. Валутният резерв на България през есента на 2008 г. достигна рекордните 28 млрд. лв. Ръстът на валутния резерв у нас бе безпрецедентно висок, влязохме в паричния съвет в средата на 1997 г. с 3 млрд. германски марки и в продължение само на 10 години валутните ни резерви се увеличиха девет пъти. В последното тримесечие на 2008 г. обаче имаме рязко спадане на валутните резерви, което все още остава недостатъчно изяснено, защото няма яснота по какъв начин са изразходвани тези валутни ресурси. Но икономиката, общо взето, съумя да овладее положението. Възстановаването на нормалните икономически отношения с ЕС дава изгледи за завръщането обратно на чуждестранните инвеститори в България, което създава изгледи и предпоставки за преодоляване на кризисната обстановка в рамките на текущата 2010 г.