Самотата е най-честа причина хората да посягат на живота си, мъжете се чувстват отхвърлени, жените са податливи на депресия

- Д-р Милев, кое според Вас поражда чувството ни за самотност?

- Страхът. Страхът да се срещаме и да общуваме с нови хора, страхът да променим начина си на живот, страхът от непознатото, страхът от това как изглеждаме на определена възраст, страхът да признаем, че децата са ни забравили и т.н. Това са все качества на психическа основа и дали ще се разгърнат докрай, или ще се преборим с тях, зависи от това колко силни характери сме всъщност.

- Едно депресивно състояние може ли да отключи чувството за самота?

- Голям стрес, нещастни събития в живота като развод или смърт на близък, срив в кариерата и дори моментът, в който децата напускат дома ни, често пъти са поводи не само за преосмисляне на житейските ни приоритети, но и причина за появата на депресия.

- Какво всъщност е депресията?

- Бих я оприличил на послание, на душевен знак, че нещо не е наред. Депресираният човек е обърнат предимно към себе си. Той се самоанализира и често пъти намира решение на проблема. Но много хора не успяват да направят това, затварят се в себе си, започват да се чувстват самотни, излишни дори.

- Всички хора ли в някакъв момент от живота си изживяват някакво усещане за самотност?

- Абсолютно всички, макар че мнозина не признават това.

- Коя е причината, която създава усещането за самотност?

- Няма само една причина. Най-често това усещане, както казах вече, се наблюдава сред хората, които са останали без обкръжението на близките си - деца, съпруг или съпруга, родители и т.н. Точно те са хората, които се затварят в себе си и така започват да подхранват чувството си за самотност, за изолираност, за ненужност, ако щете.

- Може ли да се избавим от самотата?

- Може, разбира се, но трябва да убедим преди всичко самите себе си, че това е временен период и чувството за самотност може да бъде преодоляно, ако навреме бъде потърсена помощ от специалистите. Много рядко обаче хората проявяват желание да избягат от самотата. Оставам с впечатлението, че повечето от пациентите, с които съм имал срещи, започват да свикват със самотата си и се страхуват да “излязат извън нея”. По-силните характери обаче правят обратното и започват да се чувстват по-комфортно.

- Има ли възрастова граница, нещо като праг, откъдето по-лесно се отключва усещането за самотност?

- За конкретна възраст е трудно да се говори, защото усещането за самотност се отключва преди всичко от липсата на социална среда за живеене. Познавам хора, които, след като са загубили детето си, у тях се е появило усещането, че животът им е опустял - прекъснали са контактите с близки и роднини, с колеги и приятели. Най-често обаче самотата се проявява при възрастните хора, които са останали сами или са просто забравени от децата си, което им създава усещането, че няма никой до тях, че няма на кого да разчитат, че са незабелязвани и ненужни. Експертите наричат това състояние втълпена самота. В такива случаи е достатъчно просто някой да докосне душата им с добра дума, с жест на внимание, да ги изслуша, да ги увери, че не са сами и те се преобразяват.

- Самотата може ли да бъде и поза на поведение?

- Имал съм много пациенти, които твърдят, че се чувстват много по-добре, когато са сами. Струва ми се обаче, че повечето от тях не правят съществена разлика между това да си сам и да си самотен.

Самотата е негативна емоция, а изборът да бъдеш сам, е по-скоро състояние, породено от личните предпочитания на човека. Да бъдем или да не бъдем сами със себе си, определяме самите ние, докато самотата не е състояние, което може да избираш, както избираш на пазара чушки или грозде например, защото често пъти тя се поражда от фактори, които не зависят само от нас. Като например загубата или раздялата с много близък човек.

- Има ли “хапче” против самотата, т.е. как да реагираме, когато усетим, че сме самотни?

- Общовалидни рецепти за лечение на самотата няма, но когато човек усети, че се чувства самотен, добре е да си зададе и въпроса за причините - не крие ли например нещо от хората около него и за което не иска да си спомня, унинието ли е единственият начин да излезе човек от едно такова дискомфортно състояние, дали консултацията с психотерапевт няма да му подскаже и друг начин на поведение. Казвам това, защото самотата не се лекува със самота, с опити за бягство от ежедневието, със заключване в себе си, с гледането на телевизия или с посягане към чашата с алкохол. Всичко това са погрешни стъпки.

“Хапчето”, което може да изведе човек от това състояние, е активиране на желанието да общува с хората около него - с колегите, със съседите, с близките от рода и т.н. Най-важното е човек да не се затваря в себе си - това е моят съвет. Но всеки човек сам прави избора, дали да живее под един покрив със самотата, или да се радва на живота. Когато търсиш - намираш. Ако си избрал да си самотен и затворен в себе си, самосъжаляващ се и страдащ, трудно ще ти помогне някой.

- Фактор ли е чувството за самотност за взимане на решение човек да посегне на живота си?