Банско стана център на културата в Пиринско

Освен зимна столица на Балканите това лято малкото планинско градче Банско стана и лятна културна столица на целия полуостров. В това едва ли някой се съмнява.

За 3-те летни месеци на 2010 г. Банско успя да организира 3 културни фестивала, няколко художествени изложби, кулинарна изложба на вкусотии от района, киноложка изложба и още много научни и културни мероприятия, които през целия сезон привличаха към полите на Пирин туристи от страната и целия свят. Така мъртвият летен сезон за всички български общини освен морските тук въобще не се почувства. През цялото време хотелите и заведенията останаха пълни, а Предел беше задръстен от коли, пътуващи към и от Банско.

СИЛНИЯТ КУЛТУРЕН АФИШ НА ОБЩИНАТА ЗАПОЧНА В НАВЕЧЕРИЕТО НА 24 МАЙ

с фестивал за автентичен фолклор “Между три планини”. Тогава тук се изсипаха над 1500 участници от цяла България - певци, музиканти и танцьори, както и гости от Солун и Халкидики. Мероприятието бе обявено като начало на празниците на банската традиция и бе съпътствано от ревю на бански носии и традиционна кулинарна изложба с участието на 150 механи, хотели и заведения. Последва театралният фестивал “Банско 2010”, по време на който от 1 до 7 юли любителите на изкуството на Мелпомена имаха удоволствието да се насладят на едни от най-нашумелите през годината спектакли предимно на столичните театри.

ПОСЛЕ ДОЙДЕ ДЖАЗ ФЕСТЪТ.

В продължение на 5 дни 13-ото му традиционно издание доведе тук участници и гости от България, Полша, Финландия, Унгария, Израел, Италия, САЩ. За да могат да си намерят места, хилядите любители на джаза окупираха площада на Банско далеч преди да започнат невероятните концерти на една от най-обичаните джаз певици Йълдъз Ибрахимова, на соул певеца на всички времена Соломон Бърк, на живата легенда на американската джаз сцена Бени Голсън, на “Инкогнито”, Аксел Цвингенбергер, чернокожата перла Лайла Емънс и т.н. Успоредно с джаз феста общината бе организирала и 4 изложби в Дома на изкуствата в Банско, които дадоха своя достоен дан към артистичната атмосфера в градчето.

Още преди да са отшумели възторжените отзиви за джаз феста, кметът на Банско Александър Краваров обяви започването на

ПОРЕДНОТО КУЛТУРНО МЕРОПРИЯТИЕ - ПЪРВИ ОПЕРЕН ФЕСТИВАЛ.

“Банско опера фест” се проведе насред централния площад “Н. Вапцаров” и самото изнасяне на постановките под открито небе направи изживяването на зрителите наистина незабравимо. Програмата, подготвена от маестро Калуди Калудов и Държавната опера в Пловдив, стартира с “Тоска” от Пучини, последваха Чайковски, Росини, Верди. Още за “Тоска” кандидатите да си намерят място по-близо до сцената бяха над 3000.

Киноложка изложба на ротвайлери ранг С.А.С., традиционният “Летен медицинско университет”, годишният редовен конгрес на Европейската асоциация на ендокринните хирурзи и много други се редуваха това лято един след друг и запълниха до краен предел сезона на банскалии.

СТРАТЕГИЯТА НА ОБЩИНСКИЯ КМЕТ АЛЕКСАНДЪР КРАВАРОВ ДА ДОКАРА ХОРА В БАНСКО И ТОГАВА, КОГАТО НЯМА СНЯГ, ИЗЛЕЗЕ ПОВЕЧЕ ОТ УСПЕШНА.

Явно ходът бе добре обмислен: дойдат ли веднъж през лятото, ще се върнат и през зимата. Планът проработи веднага, защото всичките участници в тазгодишния културен афиш на Банско проявиха изключително голям интерес към чуждестранните инвестиции в града, ски зоната и предстоящите стартове на Световната купа за мъже догодина.

Всъщност при равносметката

РАЗХОДИТЕ НА ОБЩИНАТА ЗА ТЕЗИ МЕРОПРИЯТИЯ СА НИЩОЖНИ В СРАВНЕНИЕ С ПРИХОДИТЕ

за местните. Основната част от харчовете по рекламните материали, озвучаването и издръжката на участниците бяха поети от спонсори, главно хотели в Банско. Приходите, които влязоха в джобовете на хотелиерите, ресторантьорите, търговците на бира и скара, бабите, които традиционно извадиха на пазара ръчно плетени чорапи и макрамета, продавачите на сувенири, е невъзможно да се изчислят.

При това положение едва ли е случайно, че благоевградският драматичен театър “Никола Вапцаров” предпочете за премиерите си този месец на “Няма да платим, няма да платим” и “Лудориите на котарака с чизми” Банско и Разлог. Без да влиза в подробности защо те няма да са в Благоевград, на собствената му сцена, директорът на театъра

НИКОЛАЙ КИМЧЕВ ОБЯВИ НАКРАТКО: “БАНСКО СТАНА ЦЕНТЪРЪТ НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ В РЕГИОНА”.

Всъщност Кимчев има сериозно основание за това твърдение. Тази година “културният” афиш на Благоевград се изчерпа с един безплатен концерт на култовата руска група “Любе”, докарана по приятелска линия от ОбС председателя Костадин Хаджигаев, и концерт на група силиконови пайнерки, избрали Благоевград, за да си попривдигнат имиджа с едно лятно турне.

С ОПРАВДАНИЕТО “ЛИПСА НА ПАРИ” БЛАГОЕВГРАД ТАЗИ ГОДИНА ПРЕСКОЧИ ТЕАТРАЛНИЯ ФЕСТ -

единственото традиционно културно мероприятие. Кметството успя да купи само 3 постановки - една на Националната опера и балет, и 2 театрални. Залите и на трите се пукаха по шевовете, което е безспорна индикация, че благоевградчанинът е зажаднял за култура, по-различна от чалгаджийската.

Дори ансамбъл “Пирин”, който си е в града, разполага с най-голямата местна зала - в сградата на АУБ, и си има стотици фенове, необяснимо защо упорито продължава да не изнася концерти пред тукашната публика.

Затова чудно ли е, че когато се спомене за културен живот, по-възрастното поколение джумалии връзват Благоевград единствено с някогашния фестивал за политически песни “Ален мак”, докарал им малко чужденци и много въшки, но и направил ги да се чувстват значими и в центъра на културния живот на социалистическа България?

БЛАГОЕВГРАД ИМА МНОГО И ОТЛИЧНИ МУЗИКАНТИ, КОИТО СТОЯТ БЕЗ РАБОТА.

Има Биг бенд, който свири главно веднъж годишно при раздаване дипломите на студентите в АУБ и още няколко пъти на площада. Има десетки художници, плюещи се един друг на тема “Кой е по-добър и кой - по-комерсиален”. Другото са инцидентни опити да се разчупи културната летаргия в Благоевград. През лятото например общината пусна няколко пъти безплатни прожекции на български филми на екран, опънат пред операта, което безспорно бе добра инициатива, но по неизвестни причини така и не продължи. Като оригинална идея бе посрещнато и решението на новия шеф на операта Петко Бонев да разчупи стереотипа и да организира оперна постановка във фоайето на общината, но и това бе еднократно. Все още някъде по бюрата в общината се въргаля папката с предложението на тромпетиста Венци Благоев, който отнесе план-програма за ежегоден джаз фест или ежемесечно джаз мероприятие, каквито виртуозът благоевградчанин прави в Пловдив, Стара Загора и София от години и за което бяха нужни минимални средства от страна на общината. Надпяването “Македония фолк” е в историята на Благоевград, там е и лятното кино, където от десетилетия не стъпва никой.

Българинът е известен с максимата си “Не ми давай акъл, пари ми дай”. Преди много години обаче по текст на Михаил Белчев и музика на Тончо Русев примата на българската естрада Лили Иванова изпя “Не всичко е пари, приятелю”. Само че нея не я включват в безплатните концерти на “Пайнер” на площада пред операта, за да ни го припомни.