Скромният и малко известен каменоделец Г. Танев: Аз съм авторът на паметника на цар Самуил, мястото му е в Петрич, а не в Кресна

45-годишният каменоделец Георги Танев от Петрич е авторът на паметника на цар Самуил пред входа на бившето военно поделение в Кресна, името му е на долната страна на паметника, съобщи вчера общинският съветник от ВМРО в южния град Славчо Чакалов. Настоящият военен министър Николай Младенов, както съобщи “Срума”, подари скулптурната композиция на община Кресна.

Ексдепутатът от ВМРО Борис Ячев изпрати писмено искане до бившия военен министър Веселин Близнаков паметникът на цар Самуил да бъде подарен на Петрич, тъй като градът е кръвно свързан с името на владетеля и мястото му е в южния град. В искането на Ячев бе посочено, че паметникът ще бъде монтиран в центъра на града. От министър Близнаков обаче бе получен неясен отговор, след което настъпи мълчание, а сега разбираме от “Струма”, че е подарен на Кресна, коментира Славчо Чакалов.

Никой не е уведомил автора Георги Танев и не го е потърсил при подаряването на паметника. Пред репортер на вестника Танев разказа: През 1983-1985 година бях войник в Кресна. Заместинк- командирът по политическата част, тогава майор Вригазов, разбрал, че съм завършил каменоделския техникум в село Кунино, Врачанско. Тогава имаше идея полкът в Кресна да се кръсти Самуилов полк. Дойде при мен Вригазов да ме пита дали мога да направя паметник на българския цар. Казах му, че мога. Идеята беше на Вригазов и той много се гордееше с паметника. Генерал Цанко Доленски беше тогава командир на Кресненския полк, а генерал Любен Петров, който после беше и депутат, беше командир на дивизията. Избрах каменен блок от кариерите и работих по паметника една година. Докато работех, Вригазов водеше да видят как върви работата и генерал Петров, и Доленски, и други хора. Завърших паметника, докато бях войник.

За него ме наградиха със стенен часовник в казармата. После това им се видя малко и през 1986 година, след като се уволних, ме наградиха с телевизор “Юност” от името на щаба на армията. Вече си бях в Петрич, обадиха ми се по телефона да отида в съвета с вратовръзка, но аз отидох с дънки. С “Волга” и “Мерцедес” дойдоха генералите Любен Петров и Захариев, там беше и първият секретар на градския комитет на БКП в Петрич Йордан Рибнишки. Слязоха всички служители от съвета да присъстват на награждаването ми с телевизора. Той е с надпис върху плочка. Заради паметника ме поканиха да работя в студиото на военните художници. От военния театър в София идваха да гледат паметника. Но аз съм скромен и световно неизвестен. Не съм претендирал за авторските права върху паметника, защото мислех, че е собственост на военните.