Паметници на икономическата разруха! Милиони потъват в незавършени частни сгради в Благоевград, кой ще ги довърши?

Десетки жилищни сгради в Благоевград са замразени и никой не знае каква ще бъде тяхната съдба. В града и страната не се води регистър на незавършено и замразено строителство. Данни липсват и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Факт е обаче, че финансовата стагнация, строителната инвазия, и не на последно място отливът на купувачи, оставиха в цялата страна десетки незавършени сгради в различни фази.

Не прави изключение и Благоевград, областен център в който десетки кооперации висят на тухла и бетон. Днес тези обекти са превърнати в паметници на икономическата криза, от които губят предприемачи, финансови институции, инвеститори и купувачи „на зелено”.

Най-ощетени разбира се са купувачите, които губят собствен капитал или пари взети на кредит от банка. Счита се, че строителните дейности могат да бъдат възобновени няколко години след спирането им. Но реалността се оказва малко по-различна. В града има жилищни сгради, които повече от десетилетие са на ниво груб строеж.

В повечето случаи става дума за обекти на средни и малки фирми, както и на единични собственици, които по-често закъсват във време на нестабилна икономика. Няма яснота колко от спрените строежи вече са собственост на банките и как те участват в този процес. Знае се обаче, че милиони левове са инвестирани в строежи, които остават нереализирани.

През годините се даваха различни предложения за справяне с проблема. Имаше идея, след като минат 5 години от датата на издаване на разрешителното, непостроените докрай обекти да се считат за незаконно строителство и да бъдат събаряни за сметка на собственика, ако за сградата не е издадено в предвидения срок удостоверение за завършване на обекта до груб строеж.

Мотивът бе, че така инвеститорите ще търсят стимули за завършване на дадена сграда и ще се реши проблемът със замразените строежи. Имаше и опоненти, които твърдяха, че текстовете на ЗУТ предлагат достатъчно възможности за контрол, а раздвижване на строителството трябва да се търси чрез търговското и банковото право, чуждите инвестиции и др.

Така или иначе конкретни мерки не бяха предприети, а казусът остана да виси в публичното пространство. Това, което към момента се прави, е организирането на акции, които не целят премахването на сградите, а само привеждането им във вид, в който да не застрашават живота и здравето на минувачите. В Благоевград на този етап няма недостроени сгради, които застрашават живота и здравето на хората.

Марти Иванов