Цветя и венци за Гоце пред емблематичен паметник на революционера в Крупник

Ученици от Крупник тържествено отбелязаха 115-та годишнина от гибелта на Гоце Делчев.

Кметът на община Симитли Апостол Апостолов, кметът на село Крупник Иванка Чакалска, директорът на училището Венцислав Кълбов и учениците поднесоха венци и цветя. Децата от СУ ,,Св. Св. Кирил и Методий” – Крупник почетоха паметта на големия деец и революционер с рецитал и разказ за живота на Гоце Делчев.

В градския парк на Крупник се намира един много емблематичен паметник на революционера, на който са изписани следните негови думи, които той е изрекъл според редица източници: „Като се освободим ще отидем да живеем в село Крупник, Горноджумайско. Там ще направим златен град на човешката справедливост и ще живеем като братя”.

Навършват се 115 години от смъртта на Гоце Делчев. На тази дата през 1903 г. край село Баница, Серско, той е убит след цеднодневно сражение с турска потеря. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии.

Гоце Делчев е роден в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителствал и Даме Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО.

Двамата установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Гоце Делчев стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му, по примера на Васил Левски, е необходима гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Заедно с други ръководни дейци на организацията той започва изграждането й. Още в началото на тази си дейност проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като лидер на организацията. През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това се отказва от преподаването и изцяло се посвещава на революционна дейност. През 1896 г. Делчев участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, които предвиждат изграждането й на демократични основи.

След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Той полага огромни усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско.

През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставяла за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това води до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация.

Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното изграждане и укрепване Гоце Делчев все смята, че моментът за въоръжено въстание не е настъпил. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание през пролетта в Македония и Одринско. Той се аргументира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, а и международната обстановка в този момент не благоприятства такова съдбовно начинание.

Гоце Делчев и Даме Груев, безсилни да отменят взетото вече решение, успяват да отложат обявяването му за през лятото. Освен това то повсеместно се решава да бъде стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието да не се позволи концентрирането на големи турски сили във въстаналите райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища.

Р. Митева