Тръпки ще ви побият! Зловещата история на жестокия Сократ Киршвенг - първият сериен убиец в България

 Сократ Киршвенг е първият сериен убиец в България. Той е роден от майка циганка и баща с гръцко потекло в село Алино, Самоковско. Родителите му умират рано и сиракът отива в Самоков, където работи като чирак и калфа при един дърводелец, а после става и майстор, пише Desant.net.

През 1908 г. се оженва за Елена Манова и им се раждат две деца – Александър и Райна. Животът в Самоков обаче не му харесва, нито занаята му. Затова оставя семейството си и отива в София. През 1917 г. става надзирател във Военна болница и му дават пистолет.

В столицата се среща с Вангелия Юрданова – шивачка, която изпълнява поръчки на болницата. Тя има малка къща в „Модерно предградие“ и той отива да живее при нея. Тя обаче не му харесва като жена – доста е дебела, а и грозновата. Междувременно се запознава и с Тинка Николова – прислужничка в болницата. Опитите му да я спечели обаче удрят на камък, защото тя знае за връзката му с Вангелия. Тогава решава да се отърве от шивачката. Казва й, че е откраднал голяма сума пари от болницата, които е заровил на скришно място. Предлага й да ги вземат и да отидат в Сърбия. Води я в гробището в Малашевци и й показва мястото, където уж са заровени парите.

Започва да копае, но скоро казва, че си е навехнал ръката, затова Вангелия да продължи. Жената взима кирката, чопли земята с нея и изхвърля пръстта с лопата, а Сократ я напътства: „Копай по-дълбоко и надлъж, че не помня къде точно зарових тенекията с парите“, пише блитз.бг.

Когато смята, че ямата е достатъчно голяма, убива с пистолета си Вангелия и я заравя в дупката. На Тинка казва, че Вангелия е заминала неизвестно къде и вече може да се съберат, но тя иска да се оженят. Понеже Сократ вече има християнски брак с Елена и това се води в църковните регистри, така че втори е невъзможен, преди да се разведе, казва на Тинка, че майка му е била мюсюлманка и той иска да се върне към нейната вяра, а и тя трябва да я приеме.

Тинка се съгласява, двамата приемат исляма, прекръстват се на Шакир и Айше и софийският мюфтия ги венчава. Сократ-Шакир обаче се опасява, че тя ще разбере за Елена и децата, затова решава да се отърве от първата си съпруга. Наема каруцаря Димитър Цветков, отиват в Самоков и казва на законната си жена и децата си, че ще ги води да живеят в София при него.

Малко след Горни Пасарел предлага на Елена да слезне от каруцата, за да й покаже черешовата градина, която си е купил. Когато навлизат в гъсталака, я посича със секирата си, връща се и обяснява, че е оставил Елена при негови роднини. Мушка секирата под черджето в каруцата и когато пристигат в София, отива в полицията, където разказва, че Димитър Цветков е убил жена му. Намират окървавената секира и съдът приема, че убиецът е каруцарят. Той е осъден на смърт и обесен. Сократ-Шакир заживява с Тинка-Айше, но и тя започва да не му харесва и решава да се отърве и от нея.

Завежда я на разходка в Горна баня и когато стигат до място, което той смята, че е достатъчно усамотено и няма кой да ги види, започва да я души. Тя обаче успява да извика, идват хора, викат полиция, той е заловен и съдът го осъжда на смърт. Заради децата му обаче е помилван и лежи 17 г. в затвора, където работи като дърводелец и така осигурява издръжката им. Освободен е през 1937 г., но е без пукната пара.

Отива при леля си Евтимия, сестра на баща му, която държи малка бакалница в квартал Подуене да иска заем, но тя му казва, че няма пари. Той не вярва и затова, когато се обръща с гръб към него, за да даде бонбони за децата на племеника си, я съсича с носената от него секира. Претършува бакалницата, но намира само 20 лв., а това не го устройва.

Затова се качва на втория етаж, където е жилището на леля му, но и там не намира пари. В една от стаите е нейният съпруг – 85-годишният Иван. Заплашва го, че ако не му даде пари, ще го убие. Старецът изважда 2 лв. от портфейла си и казва, че това са всичките му пари. Тогава Сократ вижда, че той има позлатен часовник и иска да му го вземе. Старецът се съпротивлява и Сократ го убива със секирата си. Взима часовника и някои други вещи, които смята, че може да продаде. На излизане слага табелка на вратата на бакалницата, че тя няма да работи 10 дни.

Една от редовните клиентки обаче се усъмнява като я вижда, защото никога бакалницата не е преставала да работи. Обажда се в полицията, разбиват вратата и намират двата трупа. Не знаят обаче кой е убиецът. Но следователят вижда, че на колана на Иван виси ланец, а няма часовник. Започва да обикаля часовникарите и да ги пита дали някой наскоро не е купил позлатен джобен часовник, защото клиентката е казала, че е виждала такъв у Иван. Попада на един часовникар, който му казва, че е купил такъв преди два дни и дава описание на човека, който му го е продал.

А Сократ има досие в полицията с негови снимки. Когато ги показват на часовникаря, той познава на тях човека, който му е продал часовника. Скоро залавят убиеца и го осъждат на смърт чрез обесване. Последното му желание е да бъде погребан като християнин и децата му да не узнаят, че е убил майка им.