Спомени от соца: Вижте еквивалента на "Плейбой" по времето на Тодор Живков

Видеото беше на мода, събирахме махалата да гледа екшъни срещу 50 ст. на човек, спомнят си от retro.bg. По времето на социализма информация за Запада получавахме единствено от контрабандно внесените списания „Некерман” и „Квеле”. Те бяха пълни с всичко. Дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те, заедно с филмите, записвани на видеокасети, бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилият капитализъм”.

Помня как с един от моите най-добри приятели намирахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком”, за да си купим цигари „Моre”, кока-кола в метална кутия и „Тoблерон”. Ако ни останеше ресто, задължително купувахме и видеокасета, за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите – това бяха перлите в колекцията ни.

Тогава видеото беше лукс, само ние двамата в квартала имахме. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те бяха отчайващи. Малко по малко в нас заработи онзи бизнес нюх на хора, които имат ценна стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите им отиваха на село в почивните дни. Правехме кинопрожекции от ранен следобед до късна вечер. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в хола цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис. Така печелехме по 10-15 лева за един ден и се чувствахме като богове.

Ние с моя приятел можехме да си позволим всичко. Западът беше събран във видеокасета, а капиталът се харчеше в „Кореком”.

Ако пък нямахме от ценната германска валута, отивахме до стрелбището. Тогава беше едно от местата, където може да получиш пакет вносни цигари и дъвка „Би-биб“, календар с гола жена, видео- или аудиокасета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Metallica и Menowar.

Макар и весело, беше си доста страшно това наше начинание.

Една дума от някого от нашите приятели в квартала можеше да ни коства доста проблеми в училище. Но, слава богу, всички бяха доволни, защото макар и да си плащаха по някоя стотинка за филм, след това с дни имаха теми за разговори и игри, в които разиграваха сцени от филмите.

Списанията „Некерман” и „Квеле” също играеха голяма, важна роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите, за да облепваме стените в стаите си.

Последните страници също бяха на почит. Там обикновено се криеха последните модни тенденции в дамското бельо, а за нас това си беше равносилно на „Плейбой”. Всеки къташе последните страници на своето списание и го пазеше, за да може на разменни начала да разгледа девойките от списанието на някой друг.

Сега вместо на фунийки играят в интернет. Пак там можеш да гледаш, който филм искаш./fakti.bg/