Възход на крайнодесни възгледи в Централна Европа

В Централна Европа набират сила крайнодесни, дори расистки възгледи.

Хърватският президент благодари на Аржентина, че след Втората световна война е приела печално известни и пронацистки военнопрестъпници

В България водещ политик нарича ромското малцинство "диви, приличащи на хора същества". А унгарският премиер обявява, че "цветът" на европейците не трябва да се смесва с този на африканци и араби.

След Втората световна война подобни възгледи са табу в Европа и са изразявани от крайнодесни маргинални организации. Днес в някои части на Централна и Източна Европа те са изразявани открито от лидери от основните политически течения, нещо, което е част възхода на популизма на фона на глобализацията и масовата миграция.

"В региона се случва нещо по-голямо, което произведе патриотичен, ксенофобски и консервативен дискурс, чрез който крайнодесни идеи успяха да се превърнат в основно (политическо) течение", каза Том Джунс, историк от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания в българската столица София.

На много места завоят надясно включваше реабилитиране на нацистки колаборационисти, често бойци или групировки, почитани като борци срещу комунизма и бранители на националната свобода.

В Унгария и Полша освен това правителствата подкопават устоите на независимостта на съдебната система и медиите, което накара правозащитни организации да отправят предупреждение, че в някои части от региона, който през 1989 г. отхвърли подкрепяните от Москва диктатури, демокрацията е под заплаха.

Според някои анализатори Русия прикрито подпомага дейността на екстремистки организации, за да дестабилизира западните либерални демокрации. Макар че е трудно това твърдение да бъде доказано с конкретни факти, е видно, че възходът на радикалните организации тласна умерените консервативни партии в Европа надясно, за да запазят подкрепата на избирателите.

Такъв е случаят в Унгария, където премиерът Виктор Орбан и неговата партия Фидес - фаворитът за спечелване на парламентарните избори на 8 април - привлякоха избиратели с все по-гръмка антимигрантска кампания.

Представяйки се за спасител на бяла християнска Европа, завладявана от мюсюлмани и африканци, Орбан настоя, че унгарците не искат "техният цвят, традиции и национална култура да се смесват с тези на други".

Унгарският премиер, който се отнася приятелски към руския президент Владимир Путин, беше и първият европейски лидер, подкрепил Доналд Тръмп в предизборната надпревара в САЩ през 2016 г. През 2015 г. Орбан издигна ограда с бодлива тел по границите на Унгария, за да спре мигрантите, и оттогава отправя апокалиптични предупреждения, че ако миграцията продължи, Западът ще се изправи пред расово и цивилизационно "самоубийство".

В Полша ксенофобският език също е във възход. През ноември, когато националистите се събраха на огромно шествие по случай Деня на независимостта и някои от тях носеха транспаранти с призиви за "Бяла Европа" и "Чиста кръв", полският министър на вътрешните работи нарече това "прекрасна гледка".

Полските власти са затънали и в тежък спор с Израел и еврейските организации заради закон, криминализиращ обвиняване на Полша за престъпленията на Германия по време на Холокоста.

Когато напрежението се повиши, полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че сред виновните за Холокоста има и "еврейски извършители". Той също така посети в Мюнхен общ гроб на бойци от полска нелегална съпротивителна групировка, която е сътрудничила с нацистите.

В същия стил Аркадиуш Карбовяк, представител на полските власти, натоварен да организира създаването на нов исторически музей във Варшава, окачестви следвоенните трибунали в Нюрнберг като "най-големия съдебен фарс в еропейската история". Той заяви, че нюрнбергските процеси са станали "възможни единствено заради сериозната роля на евреите" в организирането им и ги нарече "мястото, където е създадена официалната религия на Холокоста".

В целия регион роми, мюсюлмани, евреи и други малцинства изразиха безпокойство за бъдещето. Но националистите настояват, че не насаждат омраза. Те твърдят, че защитават националния суверенитет и своя християнски начин на живот от глобализацията и масовия приток на мигранти, които не могат да бъдат асимилирани.

На Балканите, които през 90-те години бяха окървавени от етнически военни конфликти, също има възход на национализма, особено в Сърбия и Хърватия. Политически анализатори там смятат, че руската пропаганда подклажда старите етнически напрежения.

Откакто през 2013 г. се присъедини към ЕС, Хърватия трайно се движи надясно. Някои представители на властите отрекоха Холокоста и възхвалиха ролята на ултранационалистическия и пронацистки режим на хърватските усташи, при който във военновременни затворнически лагери са убити десетки хиляди евреи, сърби, роми и хървати антифашисти.

При неотдавнашно посещение в Аржентина хърватският президент Колинда Грабар-Китарович благодари на Буенос Айрес за приютяването след войната на хървати, които са били представители на усташкия режим.

Най-известният "ловец" на нацисти в света, Ефраим Зуроф от центъра "Визентал", нарече изказването й "ужасяващо оскърбление към жертвите". Впоследствие Грабар-Китарович заяви, че с думите си не е целяла да възхвалява тоталитарен режим.

В същото време в България, която е ротационен председател на ЕС, правителството включва крайнодясна коалиция, "Обединени патриоти", чиито представители са отправяли нацистки поздрави и са обиждали малцинства. Вицепремиерът Валери Симеонов нарече ромското малцинство в страната "диви, приличащи на хора същества", чиито жени са "с инстинкти на улични кучки".

Изследователят Джунс заяви, че макар и в България да има увеличение на престъпленията от омраза, проблемът не предизвиква особено безпокойство на запад, защото страната контролира публичния си дълг и за разлика от Полша и Унгария не отправя предизвикателство към фундаменталния западен консенсус. "България не клати лодката", каза Джунс. "Те вървят в крак с Европа."

Макар че в Западна Европа популистките и крайнодесните организации също са във възход, при едни и същи предизвикателства страни като Полша и Унгария се оказват по-уязвими, каза Петер Креко, директор на Института за политически капитал в Будапеща.

"В по-млади, по-слаби и по-крехки демокрации", заяви той, "десният популизъм е по-опасен, защото може да отслаби и дори да унищожи демократичните институции".

^{източник: dnes.dir.bg}