Драматичният път на бежанците до Германия

Швайнфурт е малък град в Германия, превърнал се в индустриален и интернационален център в Бавария. Освен германци там живеят руснаци, сирийци, кюрди, афганистанци и арменци. Как се преодоляват културните различия и как градът се справя със заливащите го през годините бежански вълни, разказва кметът на града Сория Липърт, която е пакистанка и майка на 6 деца.

Родена е в Лондон, но сърцето ѝ е наполовина в Пакистан и наполовина в Германия.

Сория Липърт израства в най-големия пакистански град – Карачи, а днес заедно със съпруга и шестте си деца живее в Германия, където е и кмет от Социалдемократическата партия в баварското градче Швайнфурт. Посвещава живота си на децата и образованието, като в първите си брачни години става учител по немски език. Част е и от местни организации, работещи върху преодоляването на интеркултурните различия. Грижата за „чуждите” сякаш наследява от майка си, която дълги години работи в посолството на Германия в България.

„Това беше времето, по което все още имаше Източен блок, но започваше да се разпада малко по малко. Имаше много тайни по това време. Хора от немската демократична република се опитваха да летят към България и да дойдат в немското посолство. По това време аз тъкмо се бях омъжила, пътувахме с кола. Бях бременна с първото си дете и пътувахме до България, за да съобщим тази новина на майка ми лично”, разказва Липърт.

„Бяхме изумени от начина, по който тя живееше. В Пакистан и в Индия тя имаше на разположение цяла къща за себе си, при това с прислужници. В България тя живееше просто в един апартамент. Това беше странно за нас”, спомня си тя.

„Мисля си, че най-силно впечатление ѝ направи бедността. Спомням си, че имаше добри приятели от България. Те бяха академици и получаваха толкова малко пари, че имаха нужда от помощта на родителите им, защото не можеха да си купят всичко с парите, които печелеха. Майка ми намираше това за много депресиращо”, казва още Сория Липърт.

От 90-те години насам Швайфурт се оформя като индустриален и интеркултурен център в Бавария. Точно поради тази причина тук е разположен и най-големият център за приемане на бежанци в административната област Долна Франкония, част от провинция Бавария.

„В Швейфурт има бежанци, откакто се помня. Ние имаме много работни места заради индустрията, която развиваме. Откакто се помня, тук имаме афганистанци, кюрди и през последните 3-4 години ситуацията наистина експлодира”, заявява Сория Липърт.

„Ние имаме американска база, в която, в най-лошите за нас времена имаше настанени около 3,5 хиляди бежанци. Това беше драматично. Толкова много хора. Нямахме достатъчно легла. Леглата идваха понякога дори от Канада. Нямаше къде да спят, нямаше дори тоалетни за тях. Много тежка обстановка, но мисля, че за около 2 месеца успяхме да организираме нещата много добре. Швайнфурт е добро място, защото вече имаме добре изградена структура за справяне с това, която работи. От една страна, администрацията помага за добрата организация, а от друга, караме населението да разбере, че ако ти се озовеш в тази ситуация и твоята страна е във война и хората са толкова бедни, ти също ще избягаш”, казва тя.

По време на Втората световна война Швайнфурт е почти унищожен. През април 1945 г. в града се настаняват американски части. След изтеглянето им през 2014 г. базата им е превърната в център краткосрочно настаняване.Новопристигналите имат право да останат там между 6 и 24 месеца. В центъра, освен административна и жилищна сграда, има и столова, училище и детска градина.

„Това е голям проблем. те не могат просто така да излязат на улицата и да започнат да работят. Ние имаме правила. Първо трябва да преминат процес на обработка на документите им и след това трябва да проверим кой всъщност наистина има нужда да се върне обратно или пък да отиде в друга страна. След това се опитваме да им намерим работа, което е отново проблем, защото ние говорим немски, а немският език не е лесен за научаване. Записваме ги на уроци по немски и ако трябва да дам данни, около Швайнфурт днес живеят около 2000 сирийци. Около 400 от тях имат постоянна работа на пълно работно време. Отнема поне две години за научаване на езика и след това намиране на работа”, отбелязва Сория Липърт.

В момента там са настанени 727 бежанци, идващи от Нигерия, Сомалия, Армения, Алжирия и Афганистан. Сред тях 124 малолетни, както и 187 жени, пристигнали съвсем сами.

Фаиза (24 г.) и Фатима (27 г). са сестри. В лагера са от седмица. Идват от бомбандирания през 2000 година сомалийски град Могадишу, център на битките между правителствените войски и терористичната групировка Ал Шабаб, част от Ал-Акайда. Двете сестри не говорят немски език и едва се справят с английския, но казват, че живот за тях в Сомалия няма.

Фаиза има две малки деца, но те са в Сомалия, без надежда да бъдат отново заедно. Тя няма съпруг. Категорична е, че няма да се върне в Сомалия.

Башир Хаса е на 23 г., също от Сомалия. Преди 9 години, когато е още в училище, загубва семейство си, след това избягва в Кения. „В Сомалия е истинска катастрофа. Няма бъдеще за Сомалия”, казва той.

Следват 9 години, които за Башир са бягство от една държава в друга. През това време му се ражда и дете – в Австрия, което и до днес остава там. За тях също няма шанс да бъдат отново заедно.

Башир е бил и в България и смята, че страната ни не е добро място за бежанци. По думите му хората в България са расисти и не искат чужденци.

Въпреки добре устроената база не липсват и ситуации на напрежение. Преди седмица 27-годишен сомалиец се скача през прозореца на една от сградите в центъра и се опитва да избяга. В своя защита казва, че е бил бутнат от полицаи. Администрацията на центъра казва, че това не е възможно. Все още не е изяснено какво точно се е случило.

„Ние имаме доста пари, те нямат нищо останало, така че нека им помогнем. Мисля, че това е много важно за обществото да разбере и да се опита да помогне”, казва Сория Липърт.

През 2019 г. съоръжението ще престане да бъде център за бежанци и ще бъде предоставено за нуждите на града.

^{източник: btvnovinite.bg}